През 2019 г. Младежкото евро-атлантическо дружество (МЕАД) – младежката организация на Атлантическия клуб в България (АКБ) – проведе 7-месечен проект, състоящ се от няколко вида дейности, насочени към увеличаване на обществената подкрепа за НАТО. Целевите групи на проекта, наречен „НАТО и следващото поколение“, включваха поколението-наследници (15 – 30 годишни млади хора от големи и малки градове, включително по-слабо икономически развити райони) и неспециализираната аудитория (широката общественост, журналисти и други лица, отговорни за формирането на общественото мнение).
Проектът имаше за цел:
- увеличаване на знанията, осведомеността и разбирането за ролята на НАТО и България в Алианса;
- оформяне на равносметка за 7-те десетилетия на трансатлантическото сътрудничество в НАТО, 15-годишното членство на България в НАТО и незаменимата роля на НАТО в насърчаването на мира и гаранцията за свобода и национална сигурност;
- доближаване на знанията за НАТО до ежедневието на гражданите (чрез демонстриране на това как усилията, полагани за защитата на техните държави и опазването на мира, оказват влияние върху нашето ежедневието);
- изобразявяне на НАТО като Алианс за 21 век, касаещ всяко поколение.
Събитията, част от проекта, имаха за цел да отразят 70-ата годишнина на НАТО и 15-ата годишнина от членството на България в НАТО. Те включваха:
- публична прожекция на трите видеоклипа, посветени на НАТО, създадени като част от проекта „Младежки посланици на НАТО“ през 2018 г.;
- Симулация НАТО;
- 14 местни срещи с младежките посланици на НАТО.
Публични прожекции
На 4 април 2019 г., по повод подписването на Вашингтонския договор и присъединяването на България към НАТО, екипът на АКБ организира публична прожекция на трите видеоклипа, посветени на НАТО, създадени като част от проекта „Младежки посланици на НАТО“ през 2018 г.: „70 години #WeAreNATO“; „70 години мир в Европа“; и „Съединението прави силата“. Събитието, което се проведе в София, събра общност от журналисти, ръководители и представители на гражданското общество, с цел да насърчи неформалната комуникация между лидери в собствената си област, които след това да умножат посланието за „важността на членството на България в НАТО”и „ползите от НАТО за сигурността на нейните държави-членки ”.
70 години #WeAreNATO
70 години мир в Европа
Съединението прави силата
Симулация НАТО
На 20 април 2019 г. в София МЕАД организира симулация на НАТО във Военна академия „Георги С. Раковски“ в София. Целта на събитието беше да събере на едно място цивилни и военни студенти, които да участват в симулация на процеса на вземане на решения на Северноатлантическия съвет (NAC) в многоизмерна фиктивна, но реалистична международна кризисна ситуация, която да застрашава сигурността на Алианса. Симулационният сценарий включваше както вертикални, така и хоризонтални проблеми, включително регионални заплахи за сигурността, хибридни войни и проблеми, свързани с изменението на климата, с цел по-добре да бъда отразена сложността и непредсказуемостта на настоящата среда за сигурност. Сценарият включваше и фиктивни държави. Трийсетте участници изиграха ролята на постоянните представители (PERMREP) на държавите-членки на НАТО и членове на програмата „Партньорство за мир“. Един участник пое ролята на генералния секретар на НАТО. Всеки участник представи позицията на определена му страна по симулационния сценарий, след което последва дискусия между всички участници. Симулацията приключи с приемането на решение на Северноатлантическия съвет.
Местни срещи с младежките посланици на НАТО
През април и май 2019 г. МЕАД организира малки дискусии с младежките посланици на НАТО в техните местни общности. Младежките посланици са 29 млади хора от цяла България, избрани чрез национален конкурс, за да умножат разбирането за НАТО и ключовите послания за Алианса сред своите връстници. Младежките посланици бяха избрани като част от проект на АКБ през 2018 г. Дискусиите се проведоха по екипи, състоящи се от 2-ма младежки посланици на място, заедно с един член на екипа на Информационния център на НАТО, който да ги подкрепи в техните задачи). Младите посланици имаха гъвкавостта да избират своита аудитория и място на презентиране, като по този начин беше осигурено разнообразието на срещите, които се провеждаха в училищни класове или училищни клубове, местни клубове, младежки организации или младежки неформални групи. Дискусиите се проведоха в следните градове в България: София, Велико Търново, Варна, Ямбол, Бургас, Тутракан, Пазарджик, Кърджали, Сливен, Димитровград, Пещера, Пловдив, Карлово и Видин. Всяка среща имаше аудитория от 15 – 20 млади хора на възраст между 15 и 25 години, като по този начин беше достигнат окончателен брой от 430 – 500 млади хора, пряко засегнати от дейностите.