Още от създаването на Атлантическия клуб в България преди 29 години мисията на клуба е да укрепи единството, сигурността и отбранителната способност на Запада като природно местообитание на България.

Като организация, насочена към бъдещето и младежта, АКБ фокусира своята дейност върху модернизирането на България, НАТО и ЕС, за да посрещне и прогнозира съществуващите и неочаквани регионални и глобални предизвикателства и заплахи, включително онези, породени от напредъка в технологиите.

Признавайки критичното значение на трансатлантическата връзка за сигурността на Европа, АКБ винаги е изпълнявала ролята на мозъчен тръст и клъстер, посветен на застъпничеството за българо-американското приятелство.

АКБ е сформиран през август 1990 г., след парламентарна реч на д-р Соломон Паси – тогава член на Народното събрание , която задейства дискусиите за присъединяването на България и Нова Европа към НАТО и прекратяването на Варшавския пакт.

АКБ остава първата и единствена неправителствена организация от Варшавския пакт, чиято открита цел е да доведе до неговото разпадане. През 1992 г. организацията се присъединява към Асоциацията на Атлантическия договор (ATA) като първи член от държава извън НАТО.

Като европейски тръст за застъпничество АКБ е домакин на стотици ръководители на държави, правителства и международни организации по време на обществени събития, включително НАТО, ШЕЙП, ООН, ЕС, ОССЕ и ЮНЕСКО, както и носители на Нобелова награда и лидери на световното мнение. От 1994 – 2002 г. АКБ е движещата сила зад историческото посещение в България на папа Йоан Павел II и – през 1991 г. – на XIV Далай Лама от Тибет.

От 2001 – 2005 г. почетния президент на АКБ д-р Паси, в качеството си на външен министър в правителството на Н.П. Симеон II, договаря и подписва договорите за присъединяване на България към НАТО и ЕС и издига българското знаме в новия щаб на НАТО в Брюксел.

От 1999 – 2006 ръководителите на АКБ стартират и изпълняват проекта за съвместни отбранителни бази на САЩ и България в България.

Автомобилът Трабант на основателя на АКБ д-р Паси, в който той вози генералния секретар на НАТО д-р Манфред Вьорнер през 1991 г., по-късно благословен от папа Йоан Павел II, в момента е изложен в Националния военноисторически музей в София, а негова реплика е изложена в новия щаб на НАТО като дарение, направено от АКБ на НАТО.

Днес АКБ, сам по себе си – политическа иновация, посвещава дейността си на прилагането на иновации за реформиране в сферата на глобалната сигурност, международните отношения и демократичното управление.

АКБ насърчава засилените:

• военно присъствие на НАТО в Черноморския регион;
• способности за кибервойни и борба с дезинформацията;
• обща отбрана на ЕС като стълб на ЕС в НАТО;
• глобализация на НАТО след Брекзит;
• работа по оформянето на образа на НАТО в Европа и извън нея.

Успоредно с това, АКБ и неговият иновативен клъстер от НПО Atlantic Digital Network (www.adn.bg) са отговорни за:

• стандартното USB GSM зарядно устройство на ЕС (с което се спестяват милиони тонове емисии на CO2);
• инициативата за безплатен Wi-Fi #WiFi4EU;
• инициативата на ЕС за противодействие на влошаването на почвите;
• български проект на космическото право;
• спонсорирани от НАТО проекти по телемедицина и генотоксичен детектор (съвместно с Лабораторията по Молекулярна Генетика).

Хребетът „Атлантически клуб“ и връх „Паси“ на остров Ливингстън, Антарктика, са наименувани в чест на възпоменателните усилия на АКБ за осигуряването на устойчивото присъствие на България в Антарктика и присъединяването на България като консултативна страна към Антарктическия договор през 1998 г.

Като клъстер, насочен към младежта, проектът-мечта на АКБ е „щастие чрез i-демокрация“, описан от д-р Паси в неговия TEDx Talk в SciencePo Dijon University, в който той предлага голям анализ на данни за рационализиране на глобалното политическо управление и за приближаване на хората по-бързо към това, което определят като щастие.