1 ноември 2010 г., хотел "Шератон", София

Изказване на европейския комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи: Кристалина Георгиева

 

Резюме

На 1 ноември Европейският комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, г-жа Кристалина Георгиева, проведе публична лекция, озаглавена „Нови стратегии за реакция при кризи в Европа: Как по – големият брой и по – голямата продължителност на бедствията  в Европа променят реакцията на ЕС “ в София. Събитието беше организирано от Атлантическия клуб в България в сътрудничество с Представителството на Европейската комисия в България. На лекцията присъстваха посланици, депутати, икономисти, експерти, представители на държавите-членки на ЕС и студенти.

Според г-жа Георгиева  ЕС реагира бавно при кризи. За нея един общ отговор е от съществено значение както за спасяването на живота на хората, така и за ограничаването на щетите. 90% от гражданите на ЕС смятат, че трябва да бъде подобрена координацията между страните-членки.  Европа трябва да премине от „ad hoc отговор“ към „предварително планирани, предвидими и незабавни“ мерки. Кристалина Георгиева представи предложенията на Комисията за обединение на експертните познания и ресурси, налични на местно, национално и европейско равнище, в една засилена система на ЕС за реакция при бедствия. По-нататъшното планиране на общите действия и координацията е от съществено значение за осигуряването на ефективна реакция при кризи.

Механизмите, които ще бъдат използвани в новия стратегически подход, включват разработването на сценарии за най-вероятните бедствия, както и определяне на съществуващия капацитет на държавите-членки на ЕС да се справят с тези сценарии. Желателно е държавите-членки на ЕС доброволно да декларират готовността си и да предлагат свои собствени ресурси за реагиране при бедствия, така че те да могат да бъдат използвани от ЕС в условията на криза. Системата на ЕС следва да осигури по-добра логистична мрежа, целяща да осигури бързо предоставяне на помощ. Очаква се страните от ЕС да разпределят оборудване, като водни помпи за борба с наводнения, специализирани самолети и хеликоптери за борба с пожарите и т.н., които ще се съхраняват от силите на ЕС, готови да бъдат използвани в извънредно положение.

Комисарят предложи да се подобри състоянието на съществуващия център за реагиране при кризи в ЕС, т.е. Центъра за мониторинг и информация. Целта е да се интегрира хуманитарната помощ с помощта на структурите за гражданска защита. В момента това са две независими звена. Тези подобрения биха позволили на тези институции да работят в координация помежду си, така че интегрираните екипи да бъдат изпратени на места, където се случват бедствия, като например неотдавнашните бедствия в Пакистан, Хаити или Индонезия. Тези интегрирани екипи ще включват както хуманитарни работници, така и специалисти от системите за гражданска защита на членовете на ЕС, за да се осигури по-добра, по-ефективна и по-бърза реакция при кризи.

Тези реформи ще позволят на ЕС да адаптира реакцията си към интензивността на дадена криза чрез адекватна координация на информацията и средствата, както и стандартизиране на европейските системи за гражданска защита.

Трябва да се изпълнят три основни стъпки:

– одобрение от страна на ЕС (което вече е получено);

– одобрение от държавите-членки;

– подготовка на правната рамка за подпомагане на процеса и осигуряване на бърз отговор.

В горния контекст комисар Георгиева предложи българската гражданска защита да бъде поставена под пряката отговорност на Съвета на министрите, като по този начин се гарантира по-бърз процес на вземане на решения.

През 2010 г. ЕС има бюджет от 800 млн. евро за хуманитарна помощ и 25 млн. евро за гражданска защита. Тя заяви, че през 2011 г. не е предвидено увеличение за финансиране на координацията на националните системи за гражданска защита.

Комисар Георгиева изрази голямото си удовлетворение от предоставената на Хаити хуманитарна помощ. Европа осигури 300 милиона долара помощ под формата на вода, храна, палатки, медицинско обслужване и други. Добре структурирана помощ за материали, в която няма директни парични средства, намалява риска от спекулации и измами. Според комисар Георгиева основният проблем в Хаити е възстановяването на страната. Основният фокус на подкрепа трябва да бъде подпомагането на местните хора да намерят работа и да получат подходяща медицинска помощ и образование, или просто хуманитарна подкрепа.

„Смятам, че благотворителността, предоставена от страните от ЕС, ще бъде“ заразна „и за останалата част от света“, заяви председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси в отговор на позицията на г-жа Георгиева.