4 април 2013 г., 13:00 ч., Представителство на ЕК, София

Атлантическият клуб в България, съвместно с екипа на проект „България и космическото право – поглед в бъдещето” и Фонд научни изследвания на Министерството на образованието, младежта и науката и със специалната подкрепа на Института за културна дипломация организираха публична лекция на тема: „Перспективи пред сътрудничеството в Космоса и справяне със замърсяването на орбитите”. Говорител беше  проф. Стивън Фрийланд, професор по Международно право в университета Уестърн Сидни в Австралия. Лекцията се проведе на 04.04.2013 г. в сградата на Представителството на Европейската комисия в България.

В своето изложение проф. Фрийланд засегна основните аспекти относно космическата околна среда и нейното правно регулиране. Водещи в неговата лекция бяха позитивите, които една държава би могла да извлече от сътрудничеството си с NASA и  Европейската космическа агенция. Наличието на огромно количество космически боклук в околоземната орбита, в момента не е сред приоритетите на съвременното общество, но безспорно ще се превърне в належащ проблем след няколко десетилетия. По-добро уреждане на междудържавните космически отношения трябва да бъде постигнато и с оглед множеството празноти в съществуващата вече международноправна уредба. Според проф. Фрийланд, конвенциите, създадени от международните организации, далеч не изчерпват възможните хипотези на взаимодействие между правните субекти в космическото пространство,  по отношение на Луната и другите небесни тела, както и дейността по мирното им изследване и използване. Повече усилия е нужно да бъдат отделени и във връзка с безконтролното им замърсяване. Възможност, но и необходимост от национална уредба по тези въпроси, дори и към настоящият момент несъмнено съществува. Професорът не пропусна да отбележи, че тези проблеми не са само обект на правото, а и на технологиите, както и, разбира се, на далновидността на човешкото общество. Не е тайна за никого, че обикновеният гражданин, ще предпочете първо да се разрешат проблемите с безработицата, а след това да обърне погледа си към небето и космоса, завърши проф. Фрийланд.

Увлекателното изложение провокира и съответната реакция от аудиторията, като започна интересна дискусия. Мнения изказаха студенти, решени да се развиват академично в областта на Международното космическо право. Следва да се отбележи и присъствието на представител на гимназиалния  отбор при Варненската обсерватория „Николай Коперник“, който наскоро спечели конкурс на NASA. Интересни въпроси бяха повдигнати и по отношение на Европейската космическа агенция. В тази връзка, Президентът на Атлантическия клуб в България  д-р Соломон Паси, припомни, че в няколко поредни правителства е  апелирал за приемане на национален закон за космическите дейности. Той  дори подчерта, че понастоящем съществува изготвен от Атлантическия клуб  проектозакон. Д-р Паси отбеляза също, че от 27 страни-членки на ЕС, България все още е единствената, която не е част от Европейската космическа агенция – обстоятелство, което е главна пречки пред засилването на сътрудничеството ни с NASA.

Лекцията завърши с благодарност за поканата от страна на проф. Фрийланд и специално обращение към младите-тези, на които предстои много скоро да поемат „щафетата“ на държавно управление. Той ги призова за повече решителност  и креативност при справяне с предизвикателствата, които предлага  бъдещето.