27 октомври 2011, 13:30 ч., хотел "Шератон", София

На 27 октовмри 2011 г. в сградата на хотел „Шератон” в София се проведе бизнес конференция под наслов „Споразумението за свободна търговия между Корея и ЕС – растящи възможности за Корея и България”. Събитието беше организирано от Атлантическият клуб в България, със съдействието на посолството на Република Корея в България и с подкрепата на Института за културна дипломация. Целта на конференицята беше да анализира отношенията между Европейския съюз и Република Корея, свързани с търговията и инвестициите, както и възможностите пред България като член на ЕС.

Специални гости на форума бяха Н.Пр. д-р Чън Би-хо, посланик на Република Южна Корея в България, и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, а в самата конференция участваха представители на корейското правителство и служители от търговската секция на корейското посолство в София – КОТРА.

В приветсвеното си слово д-р Паси, президент на Атлантическия клуб в България, изтъкна, че Споразумението за свободна търговия (ССТ) между Южна Корея и ЕС е второто най-голямо в световен мащаб след северноамериканското споразумение НАФТА. Той допълни, че Корея е деветият по големина търговски партньор на ЕС, а се очаква обемът на търговия между двете страни да нарасне с около 1/3 през следващата година. Г-н Паси предложи опитът на ЕС при постигане на споразумението с Корея да бъде използван и при договарянето на подобни споразумения между Корея и други държави, които държат да задълбочат търговските си взаимоотношения с Южна Корея.

Посланик Чън Би-хо започна своята реч като сподели, че ССТ може да повлияе положително не само на отношенията между Корея и ЕС като цяло, но и на двустранните българо-корейски отношения. С отпадането на голяма част от тарифните и нетарифни ограничения, посланикът се надява обменът между ЕС и Корея да нарасне значително. Според него корейските и европейските компании ще са най-печеливши, защото те ще получат възможността да открият нови пазари, а това неминуемо ще се отрази положително и на потребителите, защото те ще имат много по-голям избор от продукти, а конкуренцията на пазара ще доведе до снижаване на цените. Посланикът се обърна специално към земеделските производители от България, които според него произвеждат качествена продукция и биха могли успешно да навлязат на корейския пазар.

Министър Трайчо Трайков също потвърди огромното значение на ССТ. Той сподели, че от ноември в Сеул ще започне работа българско търговско представителство. Според него обемът на българо-корейската двустранна търговия е нараснал почти двойно през 2010 г., а българският експорт за Корея е нараснал четири пъти. Той допълни, че след приемането на ССТ около 90% от българските стоки, изнасяни за Корея, няма да бъдат облагани с митнически или друг вид тарифи. Споразумението гарантира и нарастване на инвестициите от големи корейски фирми. Министърът сподели, че България би могла да се утвърди като прозорец за корейските стоки към ЕС, а и за всички съседни на Европа райони.

Първият панел на конференцията бе озаглавен „Корея-ЕС ССТ Политически изводи – отворени пазари, общи изгоди, бъдещи политически насоки“, а говорители бяха представителят на МВнР на Южна Корея г-н Чанг Сунг-гил и директорът на директората „Външна икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма г-жа Дияна Найденова. Г-н Чанг започна презентацията си като изтъкна, че БВП на Корея се формира около 80% от търговия според статистически данни от 2010 г. Той заяви, че в момента Корея има седем ССТ, а догодина ще влезе в сила и ССТ със САЩ. Лекторът се концентрира върху самите преговори по споразумението като изтъкна, че всички страни-членки на ЕС трябва да го ратифицират. Г-н Чанг направи и подробен разбор на самото споразумение като посочи основните въпроси, които са засегнати. Той потвърди, че ЕС е един от основните търговски партньори на Корея, а  според последните икономически прогнози се очаква сериозно увеличаване на обема на търговия след влизането на ССТ в сила. За България той каза, че тенденциите са били низходящи до 2010 г., но през 2011 г. се наблюдава засилване на обмена. Той потвърди, че България може да е трамплин за корейските стоки към останалата част от ЕС, а Корея може да се окаже прозорец за ЕС към цяла Азия, защото това е първото ССТ с азиатска страна.

Г-жа Дияна Найденова заяви, че ЕС е преосмислил своята външна политика по отношение на търговските взаимоотношения. Тя добави, че ЕС се стреми да си сътрудничи с държави, с които реализира сериозен търговски обмен и основно страни, които спазват международните правила за търговия и които имат готовност за либерализация и отваряне на своите пазари. ЕС има най-голям принос в световния обмен със своите 16,2% от общия износ и 17,3% от вноса, а Корея също има сериозен дял от световната търговия. Г-жа Найденова се концентрира основно върху цифровото изражение на двустранните търговия между ЕС и Корея, като изтъкна, че преките чуждестранни инвестиции идващи от ЕС в Корея са 28,9 млрд. евро. През 2011 г. има значителна положителна тенденция в българо-корейските отношения. Лекторът продължи като изреди основните стоки, които съставляват търговския обмен между двете държави и зададе основните области, в които съществува потенциал за още по-голям износ – електронни продукти и основно хранителни и текстилни продукти. Г-жа Найденова продължи с основните предимства на ССТ – то предвижда либерализация на някои от основните търговски сектори, правила, които позволяват подобрен достъп до пазарите на обществени поръчки, насърчават инвестиционното сътрудничество, въвеждат стриктни правила в областта на конкуренцията, държавните помощи, защита правата на интелектуална собственост. Споразумението също така въвежда ясни и прозрачни правила за бизнеса, третира въпросите свързани със издаването на стандарти и оценка на съответствието, признава стандарти в области с приоритетно значение. Осигурява се защита срещу нелоялна търговска практика, защита от антидъмпингови мерки, митнически въпроси, както и въвеждането на съответни институционални разпоредби като създаването на един комитет между ЕС и Корея, който ще е своеобразен механизъм за уреждане на спорове. По отношение на БГ непосредствената оценка се свързва най-вече с нарасналите възможности и подобрения достъп до корейския пазар, като над 95% от традициония ни внос ще бъде безмитен.

Вторият панел бе под наслов „Детайли относно митническите съкращения и митническите изисквания, които ще бъдат засегнати от ССТ между Корея и ЕС“. Участие в този панел взеха г-н Борислав Стефанов, директор на агенция Invest Bulgaria, г-н Парк Юнг-су от корейското посолство в България и деректора на КОТРА г-н Лим Чае-ик. Г-н Борислав Стефанов направи преглед на българо-корейските двустранни икономически взаимоотношения и възможностите за бизнес у нас. Той се фокусира върху стимулите, които БГ предоставя на инвеститорите и какво точно прави Инвестиционната агенция, за да увеличи инвестициите от Корея. Презентацията на г-н Стефанов представи основните тенденции в икономическото развитие на България. Според него в страната се наблюдава бързо следкризисно развитие и има изгледи България скоро да достигне нивата на икономически растеж от преди кризата. На диаграмите бяха представени показателите на България от последните месеци и според лектора те са обнадеждаващи. Г-н Стефанов уточни, че основните чуждестранни инвестиции в България идват от ЕС и са насочени в четири сектора – недвижима собственост, финансовия сектор, търговия, производство. Като край на своята презентация той представи и основните причини да се инвестира в България. Страната ни е член на НАТО и ЕС, има валутен борд и нисък бюджетен дефицит и външен дълг. Освен това разходите за бизнеса са много малки – 10% корпоративен данък и ниска цена на работната сила. По този показател страната ни е на едно от първите места в Европа. Тя е и единствената в Европа, която получи повишение на кредитния си рейтинг.

Г-н Парк Юнг-су от Корейско посолство в България обърна сериозно внимание на двустранните българо-корейски отношения и на възможностите за български производители на корейския пазар. През последната година търговията между двете страни бележи значителен растеж, както по отношение на общите стойности, така и що се отнася до българския износ за Корея. Г-н Парк също коментира основните причини корейски инвеститори да изберат България. Той сподели, че страната ни регистрира сериозен прогрес в области като борба с корупцията, ефикасност на правителството и качество на услугите. Лекторът посочи и две от най-успешните корейски компании на българския пазар – Хюндай Хеви Индъстрис и Sunday SDN Company. В края на своята презентация г-н Парк обърна внимание и на бъдещите възможности за сътрудничество в областта на търговията между Корея и България. Той посочи четири основни области, в които двете държави могат да задълбочат отношенията си – социална инфраструктура, енергетика, земеделие и хранително-вкусова промишленост и технологиите.

Директорът на КОТРА г-н Лим Чае-ик концентрира презентацията си върху няколко основни въпроса. Той първо разгледа основните продукти, които формират търговския обмен между България и Корея, като според него хранително-вкусовата промишленост има голям потенциал като източник на продукти за внос в Корея. Г-н Лим изтъкна, че българската продукция е високо ценена на корейския полуостров и български производители могат да намерят ниши в корейския пазар, като посочи и някои от най-търсените продукти – вино, говеждо месо, сирене и свинско. Лекторът даде и няколко съвета на бъдещите инвеститори, които смятат да навлязат на корейския пазар. Той посъветва бизнесът в България да се възползва от КОТРА или Корейското посолство в София, за да получи информация и насоки.

Последната част на конференцията беше озаглавен „Ревю на Българо-Корейската двустранна търговия и икономическо сътрудничество и възможностите за българския бизнес на Корейския пазар”. В този панел г-н Сунг Тае-гон, съветник в Корейското посолство в Брюксел, говори за въвеждането на система за сертификация, която трябва да улесни търговията. Предвидените в ССТ промени ще направят процеса по получаване на сертификати много по-лесен и бърз и компаниите ще могат да кандидатстват по опростена процедура. Много от необходимите документи ще отпаднат, а голяма част от процедурата ще може да бъде осъществявана на 22 от официалните 27 езика на ЕС, освен на корейски. В заключение, г-н Сунг потвърди желанието на Корея да продължи с либерализацията на търговските отношения с ЕС.

Другият участник в третия панел на конференцията, г-жа Веска Тодорова, която е държавен експерт по тарифни политики в агенция “Митници”, основно засегна характеристиките на протокола за произход към ССТ.