25-26 септември 2012 г., 9:00 ч., Централен военен клуб, София

Атлантическият клуб в България заедно със Софийски форум за сигурност, Института за културна дипломация в Берлин, под патронажа на министъра на отбраната на Република България, организираха двудневна международна конференция, под надслов „Предизвикателствата и проблемите пред НАТО в следващите 10 години“. Събитието се състоя в Централния военен клуб в град София на 25 и 26 септември.

Д-р Соломон Паси посрещна всички почетни гости с кратко представяне, поясняващо, защо всички от избраните теми за дискусия на конференцията са от изключително значение в днешният свят. Той също засегна идеята на Жозе Барозу, затова как ЕС трябва да се превърне във федерация с общи механизми за сигурност и защита.

В своята въвеждаща реч, Боян Йорданов от Софийският форум за сигурност посочи теоритичната важност на избраните теми на конференцията и тяхната роля за представителите на бълрското правителство. Te биха могли да очертаят бъдещата роля на страната в НАТО, бъдещото развитие на организацията и в каква посока България трябва да се подготвя, за да е готова във всеки един момент да даде адекватен отговор на нуждите на организацията.
Генерал-лейтанант Атанас Запрянов прочете встъпително съобщение от името на Министъра на отбраната – Аню Ангелов, който бе и патрон на събитието.  Той обърна внимание на срещата на върха в Чикаго от месец май 2012 година, където НАТО прие нова стратегическа концепция за следващите 10 години. Като част от нея се акцентира върху преструктурирането на алианса, процеса на планиране и разширяване на военните възможности. Генералът изрази и подкерапата от българска страна на „Инциативата за Интелигентна отбрана“ (Smart Defence Initiative), концепцията за „Асоцираните сили“(Associated Forces) и инициативата за „Обединяване и Споделяне с ЕС“ (Pooling and Sharing strategy).

Първият панел бе озаглавен “Ролята на НАТО в Северна Африка след Арабската пролет“. Участващите в панела дискутираха политиката на НАТО в региона и отправиха предложения за бъдещи сътрудничества. Никола де Сантис говори за подходът на НАТО да повиши сигурността в Средиземноморският и Близкоизточния регион. Този подход се характеризира с два стълба: политически диалог и практическо сътрудничество. Той поднесе на публиката исторически преглед свързан с подхода на НАТО в този регион и неговото развитие, подход който през годините преминава от двустранно, към многостранно сътрудничество.

Петко Дойков привлече вниманието върху водещата роля на Северна Африка за развитието в региона, която води до изместване в международния фокус. Според Петко Дойков, Арабската пролет поставя границите на един нов свят, свят с който Западът и НАТО трябва да изградят една нова връзка. Той повдигна и въпроса дали света наистина знае какво се случи по време на Арабската пролет и значението на филма „Невиността на мюсюлманите“.
Андрей Райчев изрази мнението си, че политиката на НАТО в района е хаотична и подкрепяна от объркани съобщения и действия. Той предложи три перспективи, в контекста на които трябва да се разглеждат скорошните събития: военните сблъсъци, относително сравнение между Арабската пролет и Източноевропейските революции и налагането на фундаментални ценности.
Във втория панел – „Партньорството между НАТО и Русия“, Йордан Божилов разгеда детайлно динамичните процеси и взаимодействието между страните в НАТО и повдигна въпроса, за това как способностите на НАТО ще се развиват в съответствие с процеса на взимане на решения и способността на организацията да прилага тези решения на практика.

Николай Милков говори за основните параметри, които ще са от значение за бъдещото развитие на отношенията между НАТО и Русия и излизането им от моментната стагнация. Експертът обясни някои от факторите, които дават отражение върху отношенията между НАТО и Русия от 1990 година и защо някои от тях водят до противоречия. Той посъветва политиката към Русия да бъде определяна и формулирана тясно в рамките на НАТО.

Третия панел привлече вниманието върху кибер сигурността, кибер заплахите и специфични пример за това как бихме могли да се справим с тях. Панелът бе под надслов „Кибер сигурност: Оръжия срещу неконвенционални заплахи“. Албена Спасова сподели практически примери от своя международен опит в борбата срещу хакери и говори за предизвикателствата, с които се сблъскват разследващите кибер престъпления. Тя също обсъди различни начини за организиране на кибер атаки, чрез вируси, прокси сървъри и електронни писма. След това, нейният колега, Станимир Пенелов проведе интерактивна демонстрация за това как работи ловенето.
Последният панел за деня бе под надслов „Близкият Изток, като потенциално предизвикателство за сигурността на алианса“.Дискусията неизбежно се завъртя около скорошните събития от Близкия изток, като смъртта на американския посланник в Либия, изгарянето на национални флагове, филмът „Невинноста на мюсюлманите“ и последвалите го жертви. Руслан Трад акцентира върху последствията от филма „Невинноста на мюсюлманите“ и затова как филмът допълнително накърни образа на ислямския свят. Той обърна внимание върху това как политическите единоборства в страни като Сирия, Тунис, Либия и Египет афектираха живота на обикновените хора и как политическите борби във въпросните страни са довели до недоверие към НАТО и Запада.
Димитри Михайлов, последния български посланник в Сирийската арабска република, се опита да определи в своето изказване, какво всъщност се случва в Близкия Изток и кои са нужните инструменти на Атлантическата политическа общност, за да си сътрудничи с този регион. Той се опита да предскаже бъдещето на региона, като обясни, че тектоничното разместване на пластове в Близкия Изток ще доведе до още радикални промени и ще създаде огромни предизвикателства. Той обясни, че е важно да разберем как тези предизвикателства ще дадат отражение върху нас и подкрепи този аргумент, като категоризира предизвикателства в две групи: фундаментални въпроси и феномени като екстремизъм, тероризъм и престъпност.

Първия панел през втория ден на конференцията разгледа „Бъдещите отношения между НАТО и ЕС“, като в него бяха разгледани различни аспекти. Посланик Матиас Хопфнер говори за НАТО, като за общност с общи ценности, която защитава свободата, човешките права, демокрацията, върховенството на закона и за това колко благодарна е Германия за солидарността на съюзниците на НАТО. Той акцентира върху това как са се изменили международните заплахи от Студената война до днес и даде примери като тероризъм, пиратсво, незаконна имиграция, кибер сигурност, промяната на климата и недостига на вода.
Симеон Василев разгледа връзката между НАТО и ЕС от финансовата и страна и определи световната финансова криза като бариера за бъдещото развитие на отношенията им. Журналистът показа, че въпреки че националната сигурност и тази на алианса са синоними, бюджетите на алианса и тези на отделните страни членки са коренно различни. Накрая той акцентира върху тенденцията за намаляване на средствата за отбрана в европейските страни членки на НАТО.
Д-р Димитър Бечев привлече вниманието на публиката върху някои от проблематичните страни в отношенията межу ЕС и НАТО, като диспута за Кипър, операцията в Либия, военното присъствие в Афганистан и политическите различия, породени от различните американски администрации и тяхното отражение върху взаимотношенията.

По време на последния панел на конференцията – „Пиратсвтото и ислямската връзка“, комодор Георги Фиданов определи пиратството като въоръжена атака или обир, който се извършва в открито море с цел забогатяване. Неговата презентация бе фокусирана върху пиратството около бреговете на Сомалия, но не пропусна да засегне и Малайския архипелаг и Гвинейския залив. Комодорът посочи моделите чрез които се извършват атаки, като пикът им е през 2000, 2003, 2004, 2010, 2011,а през 2012 година се забелязва силен спад.
Невена Мандаджиева представи на публиката исторически поглед върху структурните промени, които се случват в НАТО от началото на борбата срещу тероризма през 2001 година. Тя обясни в детайли някои от антитерористичните операции на НАТО и хвърли поглед върху изместването на стратегическия фокус от осигуряване на регионална сигурност към глоблани операции. Накрая Георги Савов представи на публиката различни случаи на пиратски набези и демонстрира възможните методи за превенция.

Конференцията „Проблемите и предизвикателствана пред НАТО в следващите 10 години“ бе много успешна. Тя предизвика интерес и бе подкрепена от много хора. Панелистите се опитаха да представят пълни отговори свързани с бъдещето на НАТО и бъдещето на България в рамките на съюза и успяха да създадат възможност за конструктивен дебат давйки възможност на публиката да участва.