9 септември 2011 г., 12:30 ч., хотел "Шератон", София

Атлантическият клуб в България, заедно с посолството на Унгарската република в България и Българското училище за политика, и с подкрепата на Института за културана дипломация, организира реч на президента на Унгария Н.П. Пал Шмит, озаглавена „Национални решения за регионални предизвикателства“.

Пал Шмит започна своята реч като благодари на Атлантическия клуб за поканата и за предоставената възможност да говори пред толкова изтъкнат форум. Той продължи като засегна въпроса за икономическата криза и негативните последици, които тя оказва върху доверието в политиката. Според него, отлагането на въпросите не е решение на проблемите на Европейския съюз. Пред ЕС стоят много промени, които трябва да изградят издържливи на кризи структури, а не просто да отговарят на проблемите в краткосрочен план. Според  Гн. Шмит, решението на тези проблеми ще изисква жертви както от изпадналите в затруднение, така и от силните партньори, и ще бъде резултат от общото поемане на отговорността.

Според Пал Шмит икономическата криза принуждава държавите да правят икономии във всички отрасли на държавния апарат, и това неимоверно засяга отбраната. Въпреки това, икономическите затруднения не бива да костват отбранителните възможностти. Отговор на тази дилема в краткосрочен план може да бъдат общите проекти и споделянето на ресурси.  В дългосрочен план обаче сигурността трябва да се базира на реализирането на икономическия потенциал. И макар да е нормлано западните страни да ориентират икономическите си отношения към разрастващите се икономики, в името на сигурността Гн. Шмит призова за засилване на икономическото сътрудничество в трансатлантическите отношения.

Според Пал Шмит, икономическата криза е резултат от безотговорни икономически и политически решения. Макар въвеждането на еврото да е било с цел за икономически растеж, към днешна дата механизмите, гарантиращи неговата стабилност, са недостатачни.  В допълнение, тъй като общата монетарна политика не върви паралелно с обща икономическа политика се поражда напрежение в самата система. Тези икономически проблеми, видими в големите дългове и високия дефицит ,могат да бъдат решени само с труд и общи усилия.

Според Пал Шмит, многобройните прогнози за разпада на еврозоната за пореден път грешат. И макар не отричайки сериозността на проблема, той вижда кризата като възможност за преосмисляне на досегашните практики и отстраняване на допуснатите грешки, в следствие на което икономиките на държавите членки ще излязат от кризата силни и укрепнали. Целта пред Европейския съюз е не просто да излезе от кризисния период, но и да възстанови икономическия ръст преди кризата.

Пал Шмит увери, че Унгария също се стреми да стъпи на пътя на икономическото развитие, задача която не е нито лесна, нито обозрима в краткосрочен план. Именно тук обаче Унгария прави една важна стъпка, която би могла да бъде пример за цяла Европа, а именно, определянето на границите на вазможното увеличаване на държавния дълг в националната конституция. Пал Шмит предупреди, че тези мерки трябва да са съобразени с демократичната легитимност, тоест, да бъдат изградени от самите държави-членки, а не наложени отвън.  Налагането на мерки не би могло да донесе остойчиво решение на кризата, тъй като не бижа могли да бъдат съобразени с индивидуалността на икономиките в ЕС.

Пал Шмит посочи, че тези мерки не целят моментното подобряване на дадени показатели, а по-скорошното излизане на пътя на икономическата стабилност и растеж. Гн. Шмит предупреди, че следващите години няма да бъдат белязани от икономически растеж и благоденствие, а от тежък труд, ясно поставени цели и сплотеност, чиито резултати ще се проявят в средносрочен план. Това, според него, е отговорността към следващите поколения, нашите деца и внуци.

Пал Шмит продължи като обърна внимание на предизвикателствата пред политиката за сигурност. Според него, кризата не е причината, а ускорителят зад издигането на новите сили, а ролята на НАТО в колективната сигурност все повече се усилва. Един от най-видните примери е изминалото десетилетие, което бе отбелязано от борбата срещу тероризма, предизвикателство, което, както показаха събитията в Норвегия, е все още налице.

Г-н Пал Шмит обърна внимание и на въпросът за кибер-атаките и новите хоризонти пред понятието „сигурност“. Именно на тях се дължи и тенденцията в политиката на държавите да отдават все повече внимание на сигурността на информационните системи, които са основополагащи за модерното общество. Според него, атаките върху информационните инфраструктури могат да бъдат еднакво разрушителни като тези, извършени по традиционния начин. Според Пал Шмит, трансатлантическото сътрудничество и в бъдеще ще бъде крайъгълен камък на сигурността.  Както показаха и събитията в Либия, Европа трябва и може да играе водеща роля в сферата на политиката за сигурност и военните акции под егидата на трансатлантическото сътрудничество.

Пал Шмит продължи като се фокусира върху Централна Европа. Той увери, че Унгария ще продължи да отдава голямо значение на двустранните отношения с България и ще прави всичко възможно за скорошното й присъединяване в Шенгенското пространство. Нещо повече, той увери, че търговията с енергия и стоки чрез Черно море дава нови стойности на региона и на транспортните коридори.

Според Пал Шмит един от успехите на политиката за сигурност в региона е присъединяването на нови членове в НАТО. Според него, присъединяването на Черна Гора е както възможно така и необходимо.  Според Гн. Шмит, най-важен за глобалното доверие към ЕС е успехът на Балканите , тъй като не е възможно да се търси глобална водеща роля без да има постигнати резултати в близките региони. Подобен резултат е и приключването на преговорите с Хърватия.  Пал Шмит обърна внимание, че за Унгария, която е сравнително нов член на ЕС, е приоритет да предостави на потенциялните държави-членки от региона възможността за достъп до мирът и благоденствието, които ЕС и НАТО символизират през последните 60 години. Именно по тази причина, Пал Шмит вижда Хърватия като нов тласък на европейската интеграция на Западните Балкани.

Пал Шмит потвърди официялната позиция на ЕС и международната общност, че държавите от бивша Югославия не могат да се основават на етническо разграничаване. И макар че погрешното възприемане на културното многообразие е било източник на най-големите трагедии на Балканите, традициите на толерантност и съжителство датират много преди сегашното значение на тези термини, и съответно трябва да бъдат поддържани.

Пал Шмит приключи своята реч като отново благодари за поканата. Според него Атлантическия клуб в София ще играе важна роля и в бъдеще, и ще допринесе в голяма степен за осъзнаването на важността на трансатлантическото сътрудничество в региона, което е обща задача при днешните обстоятелства и предизвикателства. Това сътрудничество гарантира свободата и демокрацията, солидарността и справедливостта, както и  мира и благоденствието в региона.