5 юли 2012 г., 16:00 ч., хотел "Шератон", София

Атлантическият клуб в България, като партньор на ПанЕвропейското движение – България и със съдействието на Фондация „Конрад Аденауер“ и Института за културна дипломация, организира публична дискусия на тема „ЕС по време на кипърското председателство и приоритетите за развитие на българските региони 2014-2020“.

Президентът на ПанЕвропа-България г-жа Гергана Паси откри дискусията, като пожела успех на Кипър с председателството на ЕС и изрази своята благодарност за участието на г-жа Павлова в събитието.

В своята реч, Н. Пр. Ставрос Амвросиу отбеляза приоритетите на кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз. Той изрази позицията, че ЕС се нуждае от по-задълбочено сътрудничество и интеграция, по-засилено социално сближаване и по-добър живот за европейските граждани. По време на кипърското председателство трябва да бъдат обсъдени въпросите, свързани с многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020. Тя дава възможност да се направи предварителен бюджет, който да допринесе за устойчив икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността на ЕС и създаване на нови работни места.

Кипърското председателството ще работи за напредък в преговорите по финансовата рамка по общите политики като например Общата селскостопанска политика, Кохезионната политика, както и финансовите програми за различните секторни политики. Друг фокус ще бъде енергийната политика, трансевропейските транспортни, комуникационни и енергийни мрежи и механизмът „Свързана Европа”. Предвид покачващата се безработица сред младежите в Съюза, Председателството на Кипър ще работи усилено върху заетостта на младите. Друг приоритет е свързан с Европейската година на активното стареене и солидарността между поколенията, като приоритетни точки ще бъдат образованието и културата. Кипърското председателство ще работи усилено с Върховния представител на ЕС по въпросите на външние работи и политиката на сигуност Катрин Аштън.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова изнесе за първи път публична презентация на тема „Социално-икономически анализ за развитие на българските региони 2014-2020 и възможности за преодоляване на различията“. Интегрираните планове за градско развитие ще бъдат един от основните приоритети по Оперативна програма „Регионално развитие“ за следващия програмен период между 2014 и 2020 г. Приоритизирането на градското развитие се дължи на факта, че 73% от населението в Европа е концентрирано в градовете. Анализът сочи, че Северозападния район (СЗР) е с БВП под 30% от средния показател за ЕС. Това може би ще наложи провеждането на целенасочена политика за развитие на този район с цел преодоляване на различията и неравенствата. Северозападният регион остава най-слабо развит и по отношение на туризма. Основният туристически продукт остава концентриран по Черноморието. Развитието на туризма като цяло и най-вече развитието на културния туризъм ще са основният приоритет през следващия програмен период.

Страната ни отделя малък дял от БВП за образование. Това отвежда България на последно място сред страните-членки в ЕС по отношение на тази инвестиция. Статистиката отчита, че все повече български младежи получават своето образование в чужбина.

От гледна точка на здравна осигуреност страната ни е на едно от първите места, но относно качеството на здравеопазването сме на последно място, посочи още г-жа Павлова. Материалната база в лечебните заведения е една от най-лошите в ЕС, но за сметка на това легловата ни база е голяма. До 2020 г. целта е да бъде оптимизиран броят на леглата и приоритет да бъде изграждането на заведения за долекуване, каквито липсват в момента.

Най-силно развитите градове в България са София, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Пловдив. Това са и двигателите за икономическо развитие на България, отчете Лиляна Павлова. Показателите сочат, че Монтана, Видин и Разград са най-изостанали по социално-икономическото си развитие.

Велико Търново, Габрово, Пазарджик и Ямбол са в посока на влошаване, затова и тяхното подобряване представлява приоритет. Само четири общини отговарят на изискванията за градски агломерации – това са София, Пловдив, Варна и Бургас.

Министър Павлова изтъкна, че има две възможни линии на регионалната ни политика – на намаляване на различията или на развитие на центрове за растеж. Тя заключи, че ще бъдат предприети действия към втория подход, като концентрират усилия към големите градове, в които има потенциал за социално-икономически растеж.