16 юни 2011, Центален военен клуб, София

На 16 юни 2011 г. в сградата на Централния военен клуб в София се проведе международна конференция под надслов „Евро-Атлантическата интеграция на Западните Балкани: прилагайки опита на Вишеградската четворка”. Събитието беше организирано от Атлантическия Клуб в България (АКБ) заедно с партньорството на посолствата на Унгария, Словакия, Чехия и Полша в България и със специалната подкрепата на ICD и се проведе по случай 20-тите годишнини от основаването на АКБ и Вишеградската група. Целта на конференцията беше да подчертае ключовото значение на регионалното сътруд-ничество в процеса на по-нататъшно разширяване на ЕС и НАТО и да се дадат насоки и управленски препоръки за страните от Западните Балкани (ЗБ) като се използва за пример съвместната работа между страните от Вишеградската четворка (В4).

Лекторите на конференцията бяха представители на водещи организации в сферата на международните отношения и граждански организации от Словакия, Унгария, Полша и Чехия, както и видни академици, които участваха в програмата c изявления, дебати и дискусии по време на панелите. Аудиторията обхващаше учени, хора в областта на неправителствения сектор и бизнеса, дипломати, политически представители, журналисти и други заинтересовани от областта на международните отношения.

Конференцията се състоеше от приветствено слово, три панела и заключително обобщаващо слово. Приветственото обръщение беше отправено от Н. Пр. Карол Мистрик, посланик на Република Словакия в Република България и д-р Соломон Паси, президент на АКБ. По думите на президента на АКБ примерът на страните от Вишеградската четворка е много привлекателен за Балканите. Той каза, че може да има сътрудничество между тях в областта на външната политика, сигурността, „Шенген“ и Еврозоната, както и в областта на атомната енергетика. Като добри новини д-р Соломон Паси посочи препоръката на ЕК Хърватия да се присъедини към ЕС от юли 2013 г. и организираната от НАТО конференция в Белград.

Първият панел на конференцията беше озаглавен „Евро-Атлантическа интеграция: сигурност и сътрудничество”. В своето изложение д-р Желев наблегна на все още ниската степен на сътрудничество между балканските държави и даде като пример липсата на магистрални пътища, свързващи столиците на повечето балкански страни. Според него е необходимо интензифициране  на сътрудничеството в областта на транспорта и инфраструктурата. Според Н. Пр. Пламен Бончев от МВнР няма съмнение в необходимостта за членство на страните от ЗБ в НАТО и ЕС, но едва след като преодолеят три групи предизвикателства: полагане на общи усилия за постигането на сигурност и стабилност в ЗБ и справяне с риска от ново възникване на нестабилност в региона; променящата се фактори, които се намират извън региона, но оказват силно влияние върху него – появата на нови приоритети във външната политика, както и вътрешната динамика на развитие в ЗБ. Посланикът на Словакия Н. Пр. Растислав Качер започна своето изявление с препоръката историята да служи за извличане на поуки, но без да се забравя, че тя не е справедлива. Представителят на ВА „Г. С. Раковски” Ивайло Иванов в началото на изявлението си посочи, че основен недостатък на ЕС е неспособността му да използва сила, когато това е необходимо, за разлика от САЩ. По този начин се затруднява налагането на принципите на Съюза в по-голям мащаб.

Вторият панел на конференцията беше озаглавен „Интеграцията в ЕС”. Според посланик Вачек от Словакия някои от най-важните цели, които следва да се преследват от западно-балканските страни са: изучаване на опита в интеграцията на страните от Вишеградската група; разширено участие в операциите на ЕС зад граница; запознаване с различните характерни черти на страните от Вишеградската четворка в областта на земеделието, транспортната и енергийна политика на ЕС и др. Според г-жа Бенишева от МВнР най-важната ценност на ЕС е единството между членовете му, които биха могли да извлекат максимална полза от членството си ако съумеят правилно да оползотворят възможностите, които предлага членството в Съюза. Г-н Новак от Центъра за международни отношения в Полша застъпи тезата, че интеграцията не представлява краен резултат, а един постоянно развиващ се процес, който с напредването си става все по-труден. Про-модернизацията и про-демократизацията на страните от ЗБ са важни, но следва да се извършват с визия за бъдещето, а не да бъдат самоцел.

Третият панел на конференцията беше озаглавен „Споделяне на опита на България и В4: Икономическа перспектива, гражданско общество и подкрепа в развитието”. Според посланика на Унгария в България Н. Пр. Джудит Ланг групата на В4 понастоящем представлява градивен елемент в структурите на НАТО и ЕС, a съвместните усилия на нейните членове са улеснили процеса на присъединяване на нови страни-членки. Тя изрази становището, че икономиките, функциониращи в единен пазар като този на ЕС, са далеч по-силни, отколкото ако бъдат взети поотделно. Според социолога Антоний Гълъбов Балканите представляват един регион по географски признак, но не и от гледна точка на икономическото и инфраструктурното развитие на страните в него. Г-н Гълъбов изрази становището, че ритъмът на интеграция в НАТО и ЕС е съпътстван и от други трудности, например видимата умора от разширяването на ЕС. Основните проблеми за сигурността, пред които са изправени страните от ЗБ са: деградация на социалната инфраструктура, обезлюдяване на граничните региони и ниска степен на използваемост на наличните ресурси. Тези проблеми са резултат от безпрецедентното етническо смесване на полуострова, в резултат на което доминиращия етнос във всяка балканска страна е концентриран в нейния административен център, а останалите етноси – в периферните области. В заключение г-н Гълъбов посочи, че е необходимо мобилизиране на интеграционния механизъм на НАТО и ЕС, съчетано с общи, а не самостоятелни усилия за членство от страна на страните от ЗБ. Г-н Кирил Гератлиев също застъпи становището, че балканските страни-членки и кандидат-членки отдават приоритет на развитие на големите градове и административните центрове, но пренебрегват облагородяването на малките и периферни области. Спомената беше също и необходимостта от интензифициране на регионалното сътрудничество между всички страни-членки на ЕС. Г-н Збигнев Писарски от фондацията „Казимир Пуласки“ от Полша изрази мнението, че неговата страна не просто е страна, която успешно е извървяла своя преход от тоталитаризъм към демокрация, но заедно с останалите членки на В4 вдъхва повече доверие в населението на страните от ЗБ, отколкото бившите колониални сили.

Заключителното обобщаващо слово беше произнесено от модераторите на панелите, които изразиха надеждата, че конференцията ще послужи като важна предпоставка към осъществяване на ползотворно споделяне на опит между членките от В4 със страните от ЗБ като първа стъпка към постигане на пълноправното членство на последните в НАТО и ЕС.